Училище за живота II – от първо лице.

Публикации

Училище за живота II – от първо лице

30.10.2018

Автор: Донка Апостолова

На 23.09.2018 заминахме за Дания, аз и Тео. Бях чувала за народните училища в Дания, но ми беше интересно какво всъщност са те. След като пристигнахме в Дания ни посрещна Питър, нашият основен учител в Народното училище в Брендеруп. Още в колата започнахме да коментираме какво ми прави впечатление – подредените по конец къщи с изключително скосени сламени покриви. Големи бели църкви с гробищен парк около тях, широки равни полета и гори с ограда, ниски ябълкови дръвчета отрупани с плод. Пристигнахме гладни и уморени и още от вратата ни посрещна малка група студенти в училището, които ни предложиха храна и чай и своята компания. На следващия ден започнахме със закуска и песен, но тогава ни посрещнаха с необичаен поздрав - тракане по масите и викове за „Добре дошли“. Още преди да успея да кажа правилно името на града, всички студенти в училището вече знаеха нашите имена.

Започнахме „занятия“ - запознахме се помежду си в нашата работна група, седем човека от Полша и ние двете от България. Работната задача бе да направим малка работеща пещ от глина. Всеки сам започна да реализира своите виждания. Когато всички бяхме готови, запалихме огън и това се оказа първият изпит - някои се напукаха, други директно се разпаднаха. Това ни беше много добър урок, от който всички си взехме поука. На следващия ден започнахме един много по мащабен проект - да направим голяма, истинска пещ, в която да печем хляб, но този път всички заедно. Започнаха да валят идеи как да го реализираме. Потърсихме информация какви трябва да са размерите, за да се получи правилна вентилацията на въздуха вътре във фурната, колко на брой, какви и колко дебели да са стените. Всичко бе обсъдено и осмислено и започнахме строителство. Всеки имаше своя задача и въпреки затрудненията с езика се разбирахме и заработихме като един добре смазан часовник. Вечерите прекарвахме с местните студенти – играехме футбол, волейбол и билярд, слушахме музика, гледахме световното по волейбол и неусетно от съквартиранти станахме приятели.

Дните се нанизаха неусетно един след друг, отворили сърцата си, ние не усещахме как жадно поглъщахме знания и емоции. Трудно е да оцениш своите знания, но при сблъсъка си с други култури и разбирания, човек неизбежно сравнява своето поведение и разбирания, вглежда се дълбоко в себе си – и това е първата крачка към личностно израстване. А Свободното Народно Училище ти предлага много възможности да развиеш и преоткриеш себе си.

Посетихме Домът на г-н Бьорн Ликстрьом, който ни предложи алтернативен вариант на Фарадеевия кафез - ново строителство със стари способи. Да живееш в къща, построена от органични материали е много по здравословно и приятно от бетонните клетки, а освен всичко друго ти предлага възможността за лично аранжиране и декориране на стените и отоплителното тяло. Практични решения за един по-отговорен към природата начин на живот.

Втората седмица бе посветена на работата с дърво - тук повечето имаха опит и работата спореше. За нула време се издигнаха два удобни и красиви навеса за съхранение на дървен материал, смениха се предпазните парапети на звездобройната кула и се построи подвижен дом за чаканите пернати обитатели на школото - Chicken House.

Третата седмица бе посветена на OFF-GRID HOUSE (енергийно независима къща). Идеи и реализация на системи за използване и преобразуване на топлина, свързване на различни енергоизточници, използване и поддръжка на затворен воден кръг. Уникално е да се почувстваш част от света и основен негов аранжьор - живеейки в своя собствен дом определяш развитието на цялата екосистема. Къщата е построена от глина, слама и дърво върху дебел слой от мидени черупки- служещи за дренирането на основите. Дъждовната вода се събира в голям резервоар в основите на къщата, филтрира се механично до молекулярно ниво и се ползва за баня и тоалетна. Отходните материали се събират в специална яма, която по естествен начин подхранва покритата градина на къщата или иначе казано GREEN HOUSE - парник. За електрическото захранване на къщата през лятото се използват соларни панели, прикрепени на покрива на парника, а през зимата се използват специални топлопреобразуватели монтирани на камината. Цялата отоплителна система е централизирана и свързана с всички възможни ползватели и предаватели. По този начин се гарантира едно целогодишно задоволяване на собствените нужди на къщата. И като се замислиш не е толкова трудно да преконструираш къщата на село по тази идея, а защо не и в града.

Училище на живота! „Бяхме част от едно цяло - влязохме самички, но никой не ни остави да сме сами. Всеки беше с различна вяра, от различна раса, но всички бяхме равни, малко или много всички станахме приятели“ - споделя Тео.

Времето прекарано в училището ме научи да ценя живота - не само моя и на моя ближен, но и на всички обитатели на планетата Земя. Ние всички сме гости тук и трябва да се научим да се съобразяваме един с друг, без това да ни прави нещастни. За да има утре, трябва да се научим как да живеем днес.

„Можеш да заведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие!“ Тази поговорка стоварва на плещите ни отговорността да покажем на хората как да ценят и опазват околната среда, да им покажем един алтернативен вариант на живот насочен към щастие и грижа за бъдещето. Не можем да ги направим щастливи, но можем да им покажем посоката по която да поемат - това е единственият начин конят все пак да пие вода!

Основната цел в живота на всеки един от нас е да бъде щастлив, а за да бъдеш щастлив е нужно да опознаеш и приемеш себе си, да се научиш да живееш в хармония с другите хора и заобикалящата те среда.

* В периода 23.09 - 13.10.2018 г. в Брендеруп, Дания се проведе триседмично обучение по програма на Еразмус+ на тема „Устойчиво развитие“. В обучението взеха участие две момичета, представители на Фондация Ботаника Лайф. Това бяха Донка Апостолова – доброволец към фондацията и Теодора Тодорова – добловолец и ученик в 12ти клас на ПГСС „Н.Пушкаров”, гр. Попово.