Публикации

Креативното мислене в образованието.

27.3.2018

Като организация, занимаваща се с обучения, за нас от Ботаника Лайф е важно по какъв начин знанията достигат до ученика. Има безброй образователни методи, някои съвсем нови, други – разработвани и тествани множество години. Учителите днес имат възможност да практикуват, да се позовават или да взаимстват елементи от множество методологии. Но кое е най-важното за всеки успешен учител? Да научи учениците си на нещо? Да види как учениците му прилагат наученото? Да бъде надминат от учениците си? Да! Но, за да се случи всичко това, учителят трябва да грабне вниманието на учениците си и след това да насочи същото това внимание към самите тях. Да ги накара да осъзнаят, че могат. Един прекрасен начин да провокираш заложбите на учениците си, е да се обърнеш към творческата им страна. Да ги подтикнеш да действат креативно.

Почуствахме се вдъхновени от този материал, посветен на креативността в сферата на образованието. В тези идеи намираме и много допирни точки със сугестопедията, за която ви говорихме носкоро.

Предлагаме на вашето внимание, този адаптиран откъс от книгата „ДЕТСКА ГРАДИНА ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ: Насърчаване на креативността чрез проекти, ентусиазъм, връстници и игра.“ Lifelong Kindergarten: Cultivating Creativity through Projects, Passion, Peers, and Play. на професор Мичъл Резник, специалист в изследване на процесите на учене в MIT Media Lab към Масачузетския технологичен институт (MIT). 

ЧЕТИРИ МИТА ЗА КРЕАТИВНОСТТА.

Мичъл Резник

 

Не всички са единодушни относно стойността и важността на креативното мислене в днешното общество.  Част от проблема е, че няма единомислие по въпроса за това, какво означава да си креативен. Различните хора мислят за креативността по много различни начини, така че не е изненадващо, че не могат да се споразумеят за нейната стойност и значение. В разговори на тема креативност, съм попадал на редица често срещани погрешни схващания.

 

МИТ 1: КРЕАТИВНОСТТА Е ФОРМА НА АРТИСТИЧНО ИЗРАЗЯВАНЕ

 

Ние ценим и се възхищаваме на художниците, скулпторите и поетите за тяхната креативност. Но други хора също могат да бъдат креативни.  Учените могат да бъдат креативни, когато разработват нови теории. Лекарите могат да бъдат креативни, когато диагностицират заболявания. Предприемачите могат да бъдат креативни, когато разработват нови продукти. Социалните работници могат да бъдат креативни, когато предлагат стратегии за семейства в затруднено положение. Политиците могат да бъдат креативни, когато разработват нови политики.

 

Вярвам, че общоприетото асоцииране на креативността и творчеството с артистичното художествено изразяване, допринася за подценяването на креативността в съзнанието на много родители. Когато говоря с родителите за креативност, те често си мислят, че говоря за артистично художествено изразяване. Тъй като, повечето родители не гледат приоритетно на уменията на детето си за артистичто себеизразяване, те казват, че би било "хубаво" децата им да бъдат креативни, но не го считат за съществено. За да избегна този ред на мисли, често използвам израза "креативно мислене" вместо "креативност". Когато родителите чуят "креативно мислене", те са по-малко склонни да мислят за артистичното изразяване и е по-вероятно да видят това, като нещо съществено за бъдещето на техните деца.

 

МИТ 2: САМО МАЛКА ЧАСТ ОТ ХОРАТА СА КРЕАТИВНИ

 

Някои хора имат усещането, че думите "креативен" и "креативност" трябва да се използват само когато става въпрос за изобретения и идеи, които са напълно нови за света. Според тези възгледи, Нобеловите лауреати са креативни, творците чиито работи са изложени в големите музеи са креативни, но не и ние останалите.

 

Изследователи изучаващи този вид креативност, понякога се отнасят към нея като "Креативност с голямо К". За мен е по-интересно, това което учените наричат "креативност с малко к". Когато ви хрумне идея, която е от полза в ежедневния ви живот, това е "креативност с малко к". Все едно дали хиляди или милиони хора ги е осенила подобна идея в миналото. Ако за вас това е нова и полезна идея, това е "креативност с малко к".

Изобретяването на кламера беше "Креативност с голямо К". Всеки път, когато някой измисли ново приложение на кламера в ежедневието, това е "креативност с малко к".

Понякога хората от сферата на образованието насочват вниманието си твърде много към "Креативността с голямо К" и не достатъчно към "креативността с малко к". Преди няколко години, правих презентация относно креативността пред група педагози. По време на въпросите в края на презентацията, един от тях каза, че е много важно да разработим по-добри методи за оценяване на креативността, за да може да идентифицираме учениците с по-голям творчески капацитет. Според мен, точно това е погрешния подход. Всеки може да бъде креативен с малко "к" и ние трябва да помогнем на всички да достигнат пълния си творчески потенциал.

МИТ 3: КРЕАТИВНОСТТА ИДВА КАТО МИГНОВЕНО ПРОСВЕТЛЕНИЕ

Популярните истории за креативността, често са свързани с "Аха!" момент. Архимед извикал "Еврика!" във ваната, когато осъзнал, че може да изчисли обема на предмети с неправилна форма, като ги потопи във вода и измери количеството изместена от тях течност. Исак Нютон осъзнал универсалността на силата на гравитацията, когато седял под ябълковото дърво и бил ударен по главата от падаща ябълка. Август Кекуле прозрял пръстеновидната структура на бензена, след като му се присънила змия захапала опашката си.

 

Но такива "Аха!" моменти, ако те изобщо съществуват, са само малка част от креативния процес. Повечето учени, изобретатели и артисти осъзнават, че креативността е дългосрочен процес. Константин Бранкузи, един от пионерите на модернистичното изкуство, пише: "Да си креативен, не е да те удари Господ със светкавица. Трябва да имаш ясни намерения и страст." Популярно е и изказването на Томас Едисън, че геният е един процент вдъхновение и 99 процента пот.

 

Но какво прави човек, докато се поти? Какъв тип дейност предхожда "Аха!" момента? Не е просто въпрос на упорита работа. Креативността се поражда от определен тип упорита работа, състояща се от любознателност, забавни експерименти и систематизирани изследвания. Може да изглежда така, сякаш новите идеи и прозрения идват светкавично, но обикновено те се случват след множество процеси на въображение, творчество, игра, споделяне и осмисляне – т.е. след много повторения чрез Спиралата на Креативното Учене.

Диаграма на Спиралата на Креативното Учене на Мич Резник:

въображение – творчество – игра – споделяне – осмисляне – въображение...

МИТ 4: НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕПОДАВА КРЕАТИВНОСТ

Няма съмнение, че бебетата идват на този свят изпълнени с любопитство. Те искат да пипат, да взаимодействат, да изследват, да разберат. Когато пораснат, искат да изразят себе си: да говорят, да пеят, да рисуват, да строят, да танцуват.


Някои хора смятат, че най-добрия начин да подкрепят креативността на децата е да не им се месят: "Не е необходимо да се опитвате да ги учите на креативност, просто  се отдръпнете и оставете вроденото любопитство на децата да работи." Донякъде ми допада тази гледна точка. Вярно е, че строгата организация в някои училища и някои семейства може да пречупи детското любопитство и креативност. Също така съм съгласен, че не може да преподаваш креативност, ако това означава да дадеш на децата ясен набор от правила и инструкции как да бъдат креативни.


Но креативността може да се подхранва. Всички деца се раждат със способността да бъдат кративни, но тази способност няма непременно да се развие от само себе си. Тя трябва да бъде подхранвана, насърчавана и подкрепяна. Процесът е подобен на този, при който фермера или градинаря грижещ се за растенията си, създава среда, в която растенията му ще процъфтяват. По същия начин, може да създадете учебна среда, в която креативността ще процъфтява.

 

Така че, да, може да преподавате креативност, стига да мислите за преподаването, като за един органичен, интерактивен процес.

© 2017 Botanica Life Foundation

е: info@botanicalife.org

т: +359 894 412 349

  • Facebook - White Circle