Екологичните проблеми на планетата са безброй много. Всички ние сме афектирани или ще бъдем афектирани от тях в близкото бъдеще. Има много ресурси, организации и фондове, които търсят действащи решения. Единственото липсващо парче от пъзела са мотивирани, идейни предприемачи, които да подходят методологично към намиране на решения на тези проблеми. Зелените стартъпи са тема, която ще оглавява приоритетните листове на Европа и целия свят в следващите ключови педсесет години за разрешаване на климатичната криза. Намирането на устойчиви решения е наложително и високо ценено, а най-подходящият начин за тяхното намиране в днешно време се оказва стартъпът (startup). Има начини, има средства, има подкрепа, остава само целенасоченият труд.

Startup е специфичен бизнес модел, който отговаря на нуждите на забързания и пренаситен с решения модерен пазар. Стартъпът е млада компaния, която се различава от обичайния бизнес с подхода си към продукта и клиентите. Стандартният модел на навлизане на пазара е създаване на продукт, последвано от усилена продажба на всички възможни клиенти. За разлика от него подходът на стартъпите е доста по-методичен и научно издържан.

Преди да се изработи прототип, основателите правят сериозно проучване не просто на пазара, но и на проблемите на желания им клиент. Чрез интервюта и тестване се установяват силни и слаби страни и по този начин продуктът се променя още преди да е завършен. Научният елемент на стартъп начинанието идва от метода на хипотезиране и тестване. Всеки сегмент от продукта е един вид предположение за нуждите на клиента. Това предположение се изпитва и чрез събиране на данни се правят поправки или се добавят функции, които да затвърдят полезността му. Така стартъп предприемачите са винаги готови да експериментират и да правят промени по продукта си, докато не успеят да постигнат така наречения „problem-solution fit”.

Щом се установи, че продуктът решава съществен проблем и има достатъчно голям процент потребители, готови да платят за това решение, стартъпът навлиза в следващата фаза на развитие. На този етап се събират финансови средства и специалисти, с цел продуктът да разтърси и доминира пазарната ниша. Тази степен изисква сериозна калкулация и стратегия, а често и сериозен бюджет. Крайната цел на тази втора фаза е постигането на “product-market fit”, което означава, че скоро стартъпът ще стане водач в сферата си.

Има много дефиниции и начини за интерпретиране на стартъпите, които варират в зависимост от сферата. Едно е сигурно обаче – стартъпите са най-ефективният и рентабилен начин да се подходи към една дисруптивна бизнес идея. За сформирането на стартъп често е нужно единствено хъс и аналитично бизнес мислене. Щом се изработи минимален продукт (прототип/MVP) и се докажат основните хипотези за полезността му за клиентите, има много начини за набиране на средства и скалиране. Това е значително по-надежден начин за правене на бизнес от стандартния модел, изразен чрез мисълта: „Имам много добра идея за продукт, влагам 10 хиляди лв. и после ще го продам“. Стартъп подходът е точно обратния – „Имам много добра идея, нека да видя на кого, как и за колко да я продам, а после ще направя продукта“. По този начин е възможно да се правят итерации, докато не се получи наистина значим резултат, решаващ съществен проблем.

Ако имате зелена идея, засягаща съществен проблем, можете да вземете участие в първия по рода си в България стартъп лагер за младежи GreenUP. Участието е безплатно. Кандидатстването за участие е до 15 юли 2021г. - https://greenup.bgzerowaste.com/.

Автор: Ивайло Цочев

Източници: https://www.startupcommons.org/what-is-a-startup.html?fbclid=IwAR3MkMN3oOj0Ec8vhJWwXzvg0leJqEu5ThGb97-0X4eT80JjnaAylxdgGng