„Нека храната ви бъде лекарство и лекарството - храна.“

Хипократ (460 – 377г.)

Водени от мисията за производство на чиста храна, ние от Фондация Ботаника Лайф също споделяме завета на „Бащата на медицината“. Създадохме нашето опитно поле и биоградини, където отглеждаме различни видове плодове и зеленчуци по екологичен начин. Вярваме, че предимно чрез подхода на чистото земеделие, полезните вещества в растенията могат да окажат своето благотворно въздействие върху здравето на нашия организъм. Едно от растенията, които заемат специално място в нашите градини е Гулията. Нека ви разкажем малко повече за нея.

Гулията /Helianthus tuberosus/, наричана още земна ябълка или йерусалимски артишок, представлява многогодишно тревисто растение, което принадлежи към семейство Сложноцветни (Asteraceae). На външен вид наподобява слънчоглед, но с по-дребни цветове. Растението достига височина до 3 метра. Листата са с овална заострена в края форма, с широчина до 10 см и дължина до 20 см и груба повърхност.

Родината на гулията е Северна и Централна Америка. Отглеждана е като културно растение от индианците, още преди времето на Колумб. Днес, гулията е разпространена в почти всички континенти по света. Популярно растения е предимно в Русия, Азия, Австралия и Северна Америка. През 18 век в Европа гулията е изместена от друга добила популярност земеделска култура - картофите.

Има две много важни предимства по отношение отглеждането на земна ябълка - не боледува от фитофтора и не страда от набезите на колорадския бръмбар. Грудките на гулията нарастват до късна есен. Хубаво е да ги оставим възможно най-дълго в земята, за да има достатъчно време хранителните вещества от надземната част на растението да преминат в грудката. Подходящ месец за вадене на гулията е ноември.

Съхранение на гулия

Грудките на гулията изсъхват бързо ако са оставени на открито. Гулията се съхранява в речен пясък, в избено помещение на хладно - около 0 градуса. В подходящ съд се редуват слой пясък и слой гулия.

Ползи за здравето

Консумирането на гулия носи много ползи на хора със заболявания на сърдечно-съдовата система, диабет, имунодефицитни състояния, висок холестерол, стомашно-чревни проблеми, затлъстяване, алергии, проблеми с косата и чупливи нокти. Съдържанието на инулин подпомага усвояването на магнезия и калция в човешкия организъм, което превръща растението във важно превантивно средство срещу остеопороза. Гулията е добър помощник за възстановяване на нормалната чревна флора, като потиска действието на вредните чревни микроорганизми. Спомага и за премахване на излишна телесна маса. Уникално средство за пречистване на кръвта, черния дроб и бъбреците. Растението спомага за извеждане на токсините от организма.

Гулия в кулинарията

Грудките на гулията са много хранителни и не е необходимо да се белят, а само да се измият добре. Тя е подходяща за консумация както сурова, така и печена или маринована. Може да се добави към салати или да се изпече като чипс. Когато е сварена има вкус почти идентичен с този на картофите, но по-сладък. В някои рецепти може да замени употребата на картофи.

Ако си запарите горещ чай и добавите резен гулия, получавате чудесно средство за подсилване на имунната система през зимата.

Заповядайте в къща за гости „БОТАНИКА“, за да опитате някои от нашите ястия, приготвени с гулия.

Използвани източници:

Гулията - толкова полезна, https://www.sortovisemena.bg/, ползван на 25.11.2021

Гулията - съкровище в земята, https://www.hera.bg/, ползван на 23.11.2021.

Гулия - Земна Ябълка, https://gotvach.bg/, ползван на 22.11.2021.