Публикации
Българската следа в зеленчукопроизводството на Европа
26.11.2018
Срещаме се с д-р Евелина Драгомирова и нейната дъщеря Мария Антонова на по чаша ментова лимонада. Семейството на д-р Драгомирова са почитатели на образователната и благотворителна дейност на Фондация Ботаника Лайф и редовно си пазаруват от зеленчуците, произведени в градините на фондацията в с. Надарево. Няколко пъти са идвали на място да ни гостуват
и да си наберат пресни зеленчуци. Говорили сме си за земеделието в България и за това какво България е дала на Европа за изграждането на този сектор. Говорили сме си за българските земеделски училища, които са съществували на много места преди 1945г., както и за проекта на Фондация Ботаника Лайф за създаване на био градина и обучителен център за деца и млади хора, иницииран от Апостол Апостолов в с. Надарево. Апостол Апостолов накратко разказава историята на своя вдъхновител за проекта, неговият прадядо Кръстьо Кръстев, който в началото на XX в. работи като градинар в Унгария и е част от вълна от професионални български градинари, които дават своя принос за подема на зеленчукопроизводството на Централна Европа. Срещаме се със семейството на д-р Драгомирова за да научим повече за приноса на техния баща и дядо за градинарството в Австрия. Само седмица по-рано, няколко щайги български домати от градините на Ботаника Лайф символично отпътуваха за гр. Грац, където бащата на д-р Драгомирова е живял и работил.
* Д-р Евелина Драгомирова с дъщерите и внукът си, заедно с Апостол Апостолов.
В началото на ХХв България е аграрна държава. В много райони на страната са открити земеделски училища, които да подготвят населението в различни аспекти на земеделието: лозаро-винарски специалности, зеленчукопроизводство, овощарство и други. Завършилите тези училища имат широки познания в обработката на земята, растенията и поливните системи, спомагащи за по-добри реколти. Земеделските училища от това време са практически насочени - всичко, което се изучава там е пряко свързано с приложението му - всякo нещо се изучава обстойно и всеки ученик докосва с ръцете си семена и култури, пръстта и лозите, лично засажда фиданки и експериментира с кръстосването на нови видове. Всеки знае и може да използва уредите на труда и търси нови техники за улесняването на процеса.
През 30-те години на ХХв. много българи, завършили земеделско училище, отиват да работят в други европейски държави, където разработват зеленчукови градини и гравитачни напоителни системи. Има сведения за цели български общности, работещи в Австрия и Унгария, а дори и за български градинари в пределите на днешна Русия.
Градинарско сдружение "Надежда" с. Горско Ново село, област Велико Търново (в началото на 40-те години на 20 век). Драгомир Станев е непосредствено до знамето, с трикольор на гърдите.
Бащата на д-р Драгомирова - Драгомир Стaнев - е роден е през 1904г в Горско Ново Село, намиращо се в Еленския балкан. Завършва земеделско училище в Златарица, специалност лозарство. Включва се в Градинарско Сдружение „Надежда“ в родното си село. Там той трупа опит и познания за обработката на земята, отглеждането на плодове и зеленчуци, напоителни системи и съоръжения и много други. Едва 26 годишен, заминава за Австрия да „продава“ знания. Неговата дъщеря, д-р Драгомирова, разказва колко трудно е било на баща ѝ да остави младата си съпруга, с която са женени от едва една година и да поеме по пътя на гурбетчийството. Установява се в Грац - вторият по големина град в Австрия - университетски средищен център и като такъв, се нуждае от много храна, но към 1930 година няма развито земеделие. Г-н Станев и неговите братя, подпомогнати финансово от баща им, наемат земя, която започват да обработват и облагородяват. Там е мястото, където да приложат своите знания и да видят своите постижения. Заминават рано напролет и започват да обработват земята, като за целта си купуват нужните инструменти и животни: кон, рало и каруца, мотики и лопати. Правят разсад, като носят семената от България, специално селектирани от техните съпруги, подготвят лехите, създават гравитачна напоителна система. Стъпка по стъпка, ден след ден, прекарани в труд под парещите лъчи на слънцето и прищевките на времето, те успяват да произведат първите зеленчуци. Наемат сергия на Кайзер Йозеф Плац - местния пазар, прочут из цяла Австрия, където продават продукцията си. Реколтата е добра, приходите са добри и братята се амбицират да продължат. В едно от писмата изпратени до семейството си, г-н Станев пише на гърба на снимка:
"...Макар и доста изморени от работа, след като привършихме брането, натоварихме каруцата за пазар срещу понеделник..."
Пред бараката, в която е живял с другите си трима братя - 1935 г.
На пазара в периода 1933г. и 1940 г (третия отляво). По онова време той е продавал сам на пазара. Другите хора са продавачи от съседни щандове.
Д-р Драгомирова си спомня, че рано напролет градинарите от нейното семейство отиват в Грац и късна есен се прибират обратно в България. След пет години съвместна работа, през 1935 година, братята се разделят - двама се връщат окончателно в България, където влагат спечелените пари. През 1945 година при едно от завръщанията си от Австрия Драгомир Станев е изпратен от комунистическата власт на трудов лагер за това, че има връзка с капиталистическа страна. След година успява да излезе от лагера, но получава заплахи за живота си от местни представители на тогавашната власт и затова решава да замине окончателно за Австрия, въпреки носталгията по дома и семейството. Със събраните средства успява да купи 12 декара собствена земя и да наеме още. По думите на д-р Драгомирова, в своята земя той строи жилища за работниците си и българските студенти в Грац, които той подпомага по различен начин по онова време. Вече наема хора не само от Еленския край и България въобще, но и от други държави, споделяйки взаимно знания и опит.
С времето, търсенето на българските зеленчуци се увеличава значително. Годините на неуморен труд и предлагана качествена продукция дават своите резултати. Българското име се чува все по често - символ на качество и добър вкус. От запазените снимки се разбира, че на пазара, г-н Станев и градинарите му продават домати, краставици, патладжани, пипер, тиквички и зеле, лук, чесън, праз лук и карфиол, както и много кореноплодни - пащърнак, цвекло и гулия. За да запазят спомена за родния дом, те са отглеждали и цветя - гладиоли, хризантеми и много други градински разстения, незаслужено забравени в днешно време. През годините са пробвали различни сортове домати, но търсенето на българските сортове Триумф и Идеал е предопределило тяхното масово производство в австрийските градини.
На гърба на изпратените до семейството му в България снимки, г-н Станев пише:
"В чужбина, в далечен край, далеч от родината, в труд, в постоянна работа, но всякога бодри да посрещнат утрешния ден за работа.......Градинарлъка е славен, но труден".
През остатъка от живота си, г-н Станев живее в Грац, осъвременявайки своята техника - каруцата с дървени колела сменя с каруца с гумени колела, а по-късно с лекотоварен автомобил. Неговата продукция започва да се продава и на още два големи пазара в Грац - Лендплац и Егенберг, както и в самата му градина. Снабдява зеленчуци за стола на прочутата фабрика за обувки Хуманик. До последно отглежда и продава зеленчуци, преживял бурите на времето и трудностите на живота. Умира в Грац, но последната му воля е да бъде погребан на родна земя. През 1984 година се „прибира“ у дома завинаги. В спомените на д-р Драгомирова, баща ѝ е бил много силен човек, стремящ се винаги да се развива и помага на хората. Целта му е била да даде добро образование на своите деца, да ги подсигури и остави добър спомен след себе си. Зад него винаги е стояла благоверната му съпруга - стожер на семейството и опора в начинанията му.
Снимка от 1933г. Драгомир Станев (с шапката на главата), е в компанията на градинари, трима от които са негови братя. В почивния ден са намерили време да се разходят и да си направят снимки.
Острене на колчета за домати 15 юни 1937г.
При лехите с разсад. 22.08.1937 г.
Сред зреещи домати (предимно от сортовете "Идеал" и "Триумф") със семена от България.
Българските градинари, „продаващи“ знания в други европейски страни, връщайки се в България, успяват да вдигнат големи и красиви къщи, отварят гостилници и бакалии, в които се предлагат стоки и услуги, характерни за държави като Австрия и Унгария. Г-н Станев и други гурбетчии даряват много средства за изграждането на паметника на Асеневци във Велико Търново, за развитието на местните читалища и библиотеки, както и за изпращането на български студенти в чужбина.
Българската следа я има и до днес в познанието и разпространението на зеленчукопроизводството в Европа. Своя принос в тази следа е дал и г-н Станев и всички български градинари, работили през годините в различни държави. Мотивирани от поучителната история на българското градинарство, ние от Фондация Ботаника Лайф се опитваме да възродим интереса към земята у децата и младите хора на България. Идеята на нашия обучителен център в с. Надарево е да показваме чрез практически опит как се отглежда чиста и здрасловна храна в нашата богата на природни ресурси земя и да мотивираме повече хора да се обърнат към устойчивото земедилие. И нека животът и дейността на г-н Станев послужат за вдъхновение на всички нас!
Невена Добрева (съпруга на Драгомир Станев) с едно от внучетата в градината с домати. Тя е при него в Австрия от 1959 г. до 1976 г. Преди това българските власти не са ѝ разрешавали да пътува.
С разнооблазна стока на пазара в периода 1933г. и 1940 г.
Драгомир Станев през септември 1939 г. на пазара на площад Кайзер Йозеф, в град Грац, Австрия, в близост до операта. Пазарът съществува и до днес.
В движение с колелета.
* Д-р Евелина Драгомирова и малката ѝ дъщеря - Невена Антонова – живеят в София. Голямата ѝ дъщеря – Мария Антонова – живее в Грац. Екипът на Фондация Ботаника Лайф благодари на цялото семейство за споделените спомени и предоставения снимков материа за тази статия.